Marcek (Мария Чомакова)
45 116
14.02.2006 г., 15:02 ч.

Осъзнаване 

  Поезия
808 0 3
Безкрайният ми път, пред мен, очаква ме отново
и аз се лутам всеки ден след измореното си слово,
за да открия в мен страха, с който те наричам.
Обичам, още те обичам.

Терзанието в мен гори и пее тази песен.
Когато взрян съм в теб светът е по чудесен.
Светът сега е ням и глух и аз на празен храм приличам.
Обичам, още те обичам.

Душите са души и знам, че случват им се грешки,
но днес съм страшно сам, а дните страшно тежки.
Мълчи небесният таван и аз ти казвам коленичил:
"обичам, винаги съм те обичал" .

© Мария Чомакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??