Oct 30, 2009, 12:28 PM

От миналото идваш, обич моя 

  Poetry » Love
843 0 5

От миналото идваш, обич моя

 

От миналото идваш, обич моя,

и с спомени сърцето ми мъглиш.

Душата ми, ограбена, бе твоя...

На рамото ми всяка вечер спиш.

И дишаш със дъха ми, вече леден,

течеш по вените ми, като водопад.

Отхапваш си от залъка последен

на любовта... Оставам – студ и глад...

Ти жадно от очите ми изпиваш

последните усмивки на деня ми.

Поредна чаша вино ми наливаш

и тихичко присядаш до скръбта ми.

Крадеш ме! Нямаше те вчера

в ума ми, в тялото не беше!

Огледах се, за да не те намеря -

ти просто до леглото ми стоеше.

Сега, под уморените клепачи,

нахално в мене си се настанил,

та щом очи притворя в здрача,

да ми припомняш кой със мен си бил.

Но днес си друг! Не те познавам вече.

Очите ти отнемат топлината.

Превърнал си се в мъничко човече...

Върви си и върни ми самотата!

 

Във дните ми не идвай, обич моя,

със спомени сърцето да мъглиш!

Аз някога преди била съм твоя...

Душата ми във клетка не държиш!

© Кристина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??