От миналото идваш, обич моя
От миналото идваш, обич моя,
и с спомени сърцето ми мъглиш.
Душата ми, ограбена, бе твоя...
На рамото ми всяка вечер спиш.
И дишаш със дъха ми, вече леден,
течеш по вените ми, като водопад.
Отхапваш си от залъка последен
на любовта... Оставам – студ и глад...
Ти жадно от очите ми изпиваш
последните усмивки на деня ми.
Поредна чаша вино ми наливаш ...