От миналото идваш, обич моя
От миналото идваш, обич моя,
и с спомени сърцето ми мъглиш.
Душата ми, ограбена, бе твоя...
На рамото ми всяка вечер спиш.
И дишаш със дъха ми, вече леден,
течеш по вените ми, като водопад.
Отхапваш си от залъка последен
на любовта... Оставам – студ и глад...
Ти жадно от очите ми изпиваш
последните усмивки на деня ми.
Поредна чаша вино ми наливаш
и тихичко присядаш до скръбта ми.
Крадеш ме! Нямаше те вчера
в ума ми, в тялото не беше!
Огледах се, за да не те намеря -
ти просто до леглото ми стоеше.
Сега, под уморените клепачи,
нахално в мене си се настанил,
та щом очи притворя в здрача,
да ми припомняш кой със мен си бил.
Но днес си друг! Не те познавам вече.
Очите ти отнемат топлината.
Превърнал си се в мъничко човече...
Върви си и върни ми самотата!
Във дните ми не идвай, обич моя,
със спомени сърцето да мъглиш!
Аз някога преди била съм твоя...
Душата ми във клетка не държиш!
© Кристина Все права защищены