May 14, 2006, 11:34 PM
От своя звезден стан...
От своя звезден стан нощта
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета,
галейки ме, тихо му припяват,
с ехо подражава им дерето.
Музиката в мене оживява.
Совите в далечината тъжна,
разказват клюките в гората.
Луната бледа мислите ми жъне -
хамбари сме и аз, и самотата.
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета,
галейки ме, тихо му припяват,
с ехо подражава им дерето.
Музиката в мене оживява.
Совите в далечината тъжна,
разказват клюките в гората.
Луната бледа мислите ми жъне -
хамбари сме и аз, и самотата.
© Найден Найденов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви!
-
красиво описание, поздрав!
-
"хамбари сме и аз, и самотата."
Май и аз съм голям хамбар...! Стихото е супер, както винаги! /6/!
+ Поздрав! -
Много хубаво!
-
Отново браво!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хамбарка