От своя звезден стан...

14.05.2006 г., 23:34 ч.

Поезия

5.0 / 6

660 0 6

От своя звезден стан нощта
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета,
галейки ме, тихо му припяват,
с ехо подражава им дерето.
Музиката в мене оживява.
Совите в далечината тъжна,
разказват клюките в гората.
Луната бледа мислите ми жъне -
хамбари сме и аз, и самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Пазителят на златното ключе
Интимно

Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка. Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни. И втв...
Крепост

На теб Не мога да се скрия. Не и днес. (Самотна съм и малко ми се плаче.) Животът ми е мръсен, черен...
Почти депресивно

Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...

Още произведения »