14 may 2006, 23:34

От своя звезден стан... 

  Poesía
597 0 6
От своя звезден стан нощта
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.

Клоните на близките дървета,
галейки ме, тихо му припяват,
с ехо подражава им дерето.
Музиката в мене оживява.

Совите в далечината тъжна,
разказват клюките в гората.
Луната бледа мислите ми жъне -
хамбари сме и аз, и самотата.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??