линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
Nov 20, 2016, 7:57 PM

Отговор 

  Poetry » Other
395 0 7

Мечтаехме за ръст, престиж, влияние,

за положение, за уважение, за състояние.

През разстоянието на изминалите дни

преценяме какви сме и какви не сме били.

 

И свива се сърцето- виж го- в шепа се побира.

Притихва, спира, тръгва, бърза и припира,

и също като мъничко уплашено дете се пита:

“Сбърках ли? Кога и как? С кого? Къде?”

 

Детето някога разчиташе на Любовта.

Не се боеше да я има и да я раздава.

Не се страхувай! Тя прощава онова,

което разумът едва ли осъзнава.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??