Мечтаехме за ръст, престиж, влияние,
за положение, за уважение, за състояние.
През разстоянието на изминалите дни
преценяме какви сме и какви не сме били.
И свива се сърцето- виж го- в шепа се побира.
Притихва, спира, тръгва, бърза и припира,
и също като мъничко уплашено дете се пита:
“Сбърках ли? Кога и как? С кого? Къде?”
Детето някога разчиташе на Любовта.
Не се боеше да я има и да я раздава.
Не се страхувай! Тя прощава онова,
което разумът едва ли осъзнава.