20 nov 2016, 19:57

Отговор 

  Poesía » Otra
445 0 7
Мечтаехме за ръст, престиж, влияние,
за положение, за уважение, за състояние.
През разстоянието на изминалите дни
преценяме какви сме и какви не сме били.
И свива се сърцето- виж го- в шепа се побира.
Притихва, спира, тръгва, бърза и припира,
и също като мъничко уплашено дете се пита:
“Сбърках ли? Кога и как? С кого? Къде?”
Детето някога разчиташе на Любовта.
Не се боеше да я има и да я раздава.
Не се страхувай! Тя прощава онова,
което разумът едва ли осъзнава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??