Отхапано
Вземай всичко, всичко без остатък –
сърцето на приятел, каквото ти дава;
посягай, кърши го този „придадатък”,
само своето считай, че любов заслужава.
Прелее ли в твоята шепа обичта му –
каквото остане – смачкай в юмрук,
(всяко сърце, точно е толкоз голямо)
Хвърли го – ненужен за теб е боклук!
Когато умираш отново в юмрук на врага,
влей се и ти – вълк във глутница,
и хубаво гледай (в нечия вълча уста) ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Не показвай на приятел, че не ти е нужен веч' – той сам ще разбере, и ще се радва, че и без него си добре, ала в гледай се преди да го напъдиш – може би посяга за утеха в този миг, в който му "даряваш приятелския" си ритник. Приятелят не може да е враг, той винаги е страж (невидим) – винаги на твоя праг, но не и изтривалката, която да изтупаш и постелеш пак.