Jan 21, 2018, 9:25 PM

Отхапано 

  Poetry » Other
1102 11 37
Отхапано
Вземай всичко, всичко без остатък –
сърцето на приятел, каквото ти дава;
посягай, кърши го този „придадатък”,
само своето считай, че любов заслужава.
Прелее ли в твоята шепа обичта му –
каквото остане – смачкай в юмрук,
(всяко сърце, точно е толкоз голямо)
Хвърли го – ненужен за теб е боклук!
Когато умираш отново в юмрук на врага,
влей се и ти – вълк във глутница,
и хубаво гледай (в нечия вълча уста) ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Не показвай на приятел, че не ти е нужен веч'  – той сам ще разбере, и ще се радва, че и без него си добре, ала в гледай се преди да го напъдиш – може би посяга за утеха в този миг, в който му "даряваш приятелския" си ритник. Приятелят не може да е враг, той винаги е страж (невидим) – винаги на твоя праг, но не и изтривалката, която да изтупаш и постелеш пак.

Random works
: ??:??