ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
21 ene 2018, 21:25

Отхапано 

  Poesía » Otra
1032 11 37

Отхапано

 

Вземай всичко, всичко без остатък –

сърцето на приятел, каквото ти дава;

посягай, кърши го този „придадатък”,

само своето считай, че любов заслужава.

 

Прелее ли в твоята шепа обичта му –

каквото остане – смачкай в юмрук,

(всяко сърце, точно е толкоз голямо)

Хвърли го – ненужен за теб е боклук!

 

Когато умираш отново в юмрук на врага,

влей се и ти – вълк във глутница,

и хубаво гледай (в нечия вълча уста)

за отхапана, в пурпор туптяща частица.

 

Спиш ли, Приятелю, спиш ли (като малко дете)

или воят протяжен срещу луната, мори те –

Единакът, разплакан я пита, вижда ли нейде парче –

залък, ранено сърце (дръгливо коте, което изрита)...

 

и моли я още: сън да ти прати (като на бебе)…

готов е – последното късче за теб да даде,

но ако с туй що отхапа, не закърпил си себе –

не ръфай друго – от хапки не става цяло сърце.

 

Не се мърси за него във боклука – сърца не рециклират, Не!

 

Тази скрап е непотребна –

(oтломките Любов не се купуват)

Захвърли го на Амнезията в бездна –

зверовете гладни с него да бесуват...!

Уморените коне не ги убиват –

Уморените коне, просто ги бракуват –

в кланиците – още живи ги транжират,

а "гладните", че сърце пулсира в зъб, даже и не подозират...

"зъбобол е" казват, и по-меко късче си намират

"Употребените" приятели, неопяти си отиват...

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Не показвай на приятел, че не ти е нужен веч'  – той сам ще разбере, и ще се радва, че и без него си добре, ала в гледай се преди да го напъдиш – може би посяга за утеха в този миг, в който му "даряваш приятелския" си ритник. Приятелят не може да е враг, той винаги е страж (невидим) – винаги на твоя праг, но не и изтривалката, която да изтупаш и постелеш пак.

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мила Руми, благодаря ти!
  • Както и да го прочета, все е твое, Рени! Винаги стреляш право в целта! Сърдечен поздрав, мила Рени!
  • Благодаря, Иване!
  • Еси, Хари, благодаря ви от сърце!
  • Бог подлага на изпитание, кого ли и какво ли не, но най-често Приятелството - без Ближен сме изгубени бедуини. Благодаря, Вили!
  • В днешно време е много трудно да имаш истински приятел. Много съм се чудела, каква ли е причината. Но имаш ли такъв, трябва да го цениш. Мисля си, не си ли верен на приятел, който се е доказал, предаваш единствено себе си.
    Поздрави, Рени.
  • Силно послание!
  • След всички разсъждния по темата, ще споделя само, че страшно ми хареса! Поздравления, Рени!
  • Аз също Благодаря... Спираме, Наде.
  • Спираме, Наде! И аз имах такова като твоето - предполагам и случая...
    Болезнено си е...и както каза Светлето - пиесата се повтаря и повтаря...но пък вярвайки в Приятелството - не може да не създаваме...Човекът има потребност от него - то е дар!
    Благодаря на и двете ви, Наде, Светле, че обменихме мисли!

    Нинче, мерси, мила!
  • Яка захапка...направо ме заболя....Силно въздействащо е....
  • Ох, момичета, дърпате ме за...Клавиатурата...Не говорим за служебно приятелство.В нашия случай беше 30 годишно такова. Предлагам да спрем дискусията.
  • Съгласна съм - когато е част от ежедневието ни, от екип в който неминуемо ще се срещаме, то не бихме могли да изолираме, но ясно да покажем само на него, че сме разбрали за смъртта на "доверието" И да болката може да живее дълго в предадения, но ако той е Човек - не би могъл да мрази когото е обичал, макар да е възможно да спре да обича... на мен това ми е проблем - продължавам да обичам и се страхувам да не нараня приятел, макар и ранил ме примерно като сам се е прекръстил на "бивш"...
  • Напоследък приятелства се създават предимно около работното място, а това е и предпоставка, в екипната работа да не можеш да си позволиш лукса да игнорираш. Разбирането на проблема не намалява болката, напротив - има моменти, в които ако не вярваш, че си възпитан, добър, силен, ... и така нататък Човек, рискуваш да изтървеш "кървенето" в публичното пространство... Сложно е, Рени. Не вярвам в кармата. Вярвам в способността да се надмогват емоционалните моменти, без да се именува настоящето взаимоотношение със средствата на спомените...
  • Да, Светле, и ето тук Надето е права...игнорирам завинаги...ако някой те е ранил Съзнателно веднъж...ще повтори пак...
    Благодаря, Лина!
  • Ето затова и аз като теб - "Неверен приятел не се мрази. По-лошо-игнорира се. Напълно. Завинаги. Поне аз така правя."
  • Така е!
  • И аз вярвам в същото, Наде! И то много - за кармичността в приятелството и не само вярвам още по-силно. Но това не пречи да ни боли от нечие приятелско раняване и да мислиш върху това на какво се крепи то - за мен на - обич и доверие, но и на чест - ако нещо не е ок да можеш да го попиташ или заявиш открито пред другия. приятелство освен любов е и отговорност - предприемеш ли нещо тясно свързано с конкретен приятел - уведомяваш го - пък каквото "вяра покаже".
  • ... "ако с туй що отхапа, не закърпил си себе –
    не ръфай друго – от хапки не става цяло сърце."
    В такива моменти човек се пита: "Защо не предположих по-рано?". Никой не би могъл. Народът казва: "Човек предполага, Бог разполага" и е много прав... Защото това, което се случва, ще се случва отново и отново докато пиесата се повтаря. Поздрави!
  • Колкото и странно да ти звучи, Рени, вярвам в приятелството и в любовта и в това, че всичко е кармично...Сега чакаш да кажа и в дядо Коледа-е не, в него вече не.
  • Да, Наде - да те игнорират, да те има, а да не те виждат е по-тежко от това да ти кажат, че те мразят...
    Да мислиш, да страдаш, да се тревожиш за приятел и да разбереш, че всъщност той не иска да си спомни, че си съществувал е равно на стрела в сърцето...и вече нямаш вяра в приятелството - не знаеш на кого да покажеш раната си - да допре тъй-близо сърцето ти и да му позволиш да извади стрелата... щом е забита от кълнящ се с "...завинаги..." приятел...как да вярваш, че също такъв не би я дозабил...?!

    Гавраиле, остава горчивина и болка "душа, вяра - нарязани на ленти за връзване на доматите за колчетата...парцали, които никой не прибира за другата година - вятърът на забравата ги разпилява. Ехото тук е звук-бумеранг, от едно сърце тича до друго - страшното е, когато едното вика "Обич" другото върне "Безразличие" - дали не съм пак много милостива или наивна - може би не отвръща "безразличие", а "омраза". Надявам се, да греша...А че кърви - кърви - прав си.
  • Неверен приятел не се мрази. По-лошо-игнорира се. Напълно. Завинаги. Поне аз така правя.
  • Започвам с този Дебат за приятелството.Но защо той сякаш кърви.Нима Амнезията е бездната в което чезнат парчетата на неговото разкъсано сърце.Какво остава тогава от него.Нима само едно ехо в смразяващата пустош на Омразата?
  • Лесли, Ели, Марго, Влад, Люси, Иржи, Пепи, благодаря ви и за хубавите думи! Пазете си приятелите, но пазете и себе си!
  • Няма какво да добавя повече - много емоционално!
  • След твоята самокритика,няма да говоря за стиха ти,Рени ,а за това,че задаваш темата за приятелството,за да станат дебатите....Пак ще кажа "приятелството е единомислие за даден момент.Свърши ли единомислието и момента изчезва."Впечатли ме послеписа ти-приятелят не е изтривалката,която да изтупаш и постелеш пак..В тоя смисъл аз не приемам съвсем когато някой сгреши и му се дава "втори шанс",или му се дава прошка!Затова много е вярно,което казваш-от хапки не става цяло сърце...Два пъти мери,един път режи!Много размисли събужда твоя стих!
  • Стана ми мъчно за сърчицето..❤
  • Рени, Рени, Рени! Пак си взривила пространството със себе си! Не знам как го правиш, но... След всяка твоя творба дъъълго се събирам. Браво на теб!
  • Мъдри послания, над които се замислям...
    Сигурна и последователна в стила си, Рени!
    Поздрави!
  • Много, много силно. Чак кърви.
  • Младене, изменчиви са времената - като тях и хората...

    Людмиле, ти уйдиса снощи на приятелска малка шегичка ...днес аз - на приятелска "тежка ръчичка"...та затуй е "тежичко"...

    Почувствал си, Стойчо.

    Силве, в стихове можем само да питаме - инак верно "жарят"

    Благодаря ви, приятели!
  • Жарят и питат болящите истини, много близко го усещам. Сърдечни поздрави, Рени!
  • Много болка и горчивина...
  • Тежичко...
  • В този свят на наръфани сърца, негодни за рециклиране, този стих ми дойде като откровение свише със своята оригиналност, Рени! Понякога сме пред дилемата - с глутницата /дори и да е от чакали/ или със сърцата единаци! В Любими.
  • Благодаря, Наде! Тук нямам и мисъл за поезия - ако се пишеше есе в рима (поне да оправдая липсата на ритъм) щях да го поставя там...просто си споделям днес - както казва Иржи - дебат за Приятелството да става...
  • Разплака ме, Рени!Много, ама много "мое" стихотворение. Не можеш да бъдеш враг нa мъртвец- за тях, или най-доброто, или нищо.
Propuestas
: ??:??