Отхапано
Вземай всичко, всичко без остатък –
сърцето на приятел, каквото ти дава;
посягай, кърши го този „придадатък”,
само своето считай, че любов заслужава.
Прелее ли в твоята шепа обичта му –
каквото остане – смачкай в юмрук,
(всяко сърце, точно е толкоз голямо)
Хвърли го – ненужен за теб е боклук!
Когато умираш отново в юмрук на врага,
влей се и ти – вълк във глутница,
и хубаво гледай (в нечия вълча уста)
за отхапана, в пурпор туптяща частица.
Спиш ли, Приятелю, спиш ли (като малко дете)
или воят протяжен срещу луната, мори те –
Единакът, разплакан я пита, вижда ли нейде парче –
залък, ранено сърце (дръгливо коте, което изрита)...
и моли я още: сън да ти прати (като на бебе)…
готов е – последното късче за теб да даде,
но ако с туй що отхапа, не закърпил си себе –
не ръфай друго – от хапки не става цяло сърце.
Не се мърси за него във боклука – сърца не рециклират, Не!
Тази скрап е непотребна –
(oтломките Любов не се купуват)
Захвърли го на Амнезията в бездна –
зверовете гладни с него да бесуват...!
Уморените коне не ги убиват –
Уморените коне, просто ги бракуват –
в кланиците – още живи ги транжират,
а "гладните", че сърце пулсира в зъб, даже и не подозират...
"зъбобол е" казват, и по-меко късче си намират
"Употребените" приятели, неопяти си отиват...
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени