slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
Nov 11, 2017, 11:29 AM

Отиваща си любов 

  Poetry » Phylosophy
471 1 9
И всичко е безкрайно същото,
цъфтят цветя и вият ветрове.
В кожуха зимен се загръщат
най-истинските земни страхове.
А ражда се същинско утрото,
нощта е бременна със мрак
и аз отново те посрещам,
за да те загубя пак.
И всичко е безкрайно същото
и тази моя търсеща любов,
която броди по странни пътища
и носи стомна пълна със живот. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??