11.11.2017 г., 11:29 ч.

Отиваща си любов 

  Поезия » Философска
470 1 9
И всичко е безкрайно същото,
цъфтят цветя и вият ветрове.
В кожуха зимен се загръщат
най-истинските земни страхове.
А ражда се същинско утрото,
нощта е бременна със мрак
и аз отново те посрещам,
за да те загубя пак.
И всичко е безкрайно същото
и тази моя търсеща любов,
която броди по странни пътища
и носи стомна пълна със живот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??