И всичко е безкрайно същото,
цъфтят цветя и вият ветрове.
В кожуха зимен се загръщат
най-истинските земни страхове.
А ражда се същинско утрото,
нощта е бременна със мрак
и аз отново те посрещам,
за да те загубя пак.
И всичко е безкрайно същото
и тази моя търсеща любов,
която броди по странни пътища
и носи стомна пълна със живот. ...