Dec 6, 2007, 8:03 PM

Откраднах миг за нея 

  Poetry
790 0 18
В шарените сенки на дърветата,
сред ежедневен глъч и суета,
положила на колене ръцете си,
усмихва се загадъчна жена.
По гладкото, желязно тяло,
накацали рояк врабци,
а тя моментно сякаш оживява
и в длани се опитва да ги задържи.
Стъпките до нея ме отвеждат
в спокойния й свят на тишина.
Открадвам миг, до нея да поседна,
да отнема тежката й самота. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Random works
: ??:??