6 dic 2007, 20:03

Откраднах миг за нея 

  Poesía
758 0 18
 

 

 

В шарените сенки на дърветата,

сред ежедневен глъч и суета,

положила на колене ръцете си,

усмихва се загадъчна жена.

 

По гладкото, желязно тяло,

накацали рояк врабци,

а тя моментно сякаш оживява

и в длани се опитва да ги задържи.

 

Стъпките до нея ме отвеждат

в спокойния й свят на тишина.

Открадвам миг, до нея да поседна,

да отнема тежката й самота.

 

Със плахи длани бузите допирам,

взирам се в железните очи,

от рамената й листа събирам,

а тя усмихва ми се и мълчи.

 

И аз мълча, и аз й се усмихвам,

а думите летят през нас,

Слънцето... следобедно надвиснало,

чертае за раздяла час.

 

Тръгвам, бавно отминавам,

потъвам в ежедневната тълпа.

Но пак да се завърна обещавам,

при желязната, загадъчна жена.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??