В шарените сенки на дърветата,
сред ежедневен глъч и суета,
положила на колене ръцете си,
усмихва се загадъчна жена.
По гладкото, желязно тяло,
накацали рояк врабци,
а тя моментно сякаш оживява
и в длани се опитва да ги задържи.
Стъпките до нея ме отвеждат
в спокойния й свят на тишина.
Открадвам миг, до нея да поседна,
да отнема тежката й самота. ...