dodic (Деян Димитров)
266 1705
6.12.2007 г., 20:03 ч.

Откраднах миг за нея 

  Поезия
757 0 18
 

 

 

В шарените сенки на дърветата,

сред ежедневен глъч и суета,

положила на колене ръцете си,

усмихва се загадъчна жена.

 

По гладкото, желязно тяло,

накацали рояк врабци,

а тя моментно сякаш оживява

и в длани се опитва да ги задържи.

 

Стъпките до нея ме отвеждат

в спокойния й свят на тишина.

Открадвам миг, до нея да поседна,

да отнема тежката й самота.

 

Със плахи длани бузите допирам,

взирам се в железните очи,

от рамената й листа събирам,

а тя усмихва ми се и мълчи.

 

И аз мълча, и аз й се усмихвам,

а думите летят през нас,

Слънцето... следобедно надвиснало,

чертае за раздяла час.

 

Тръгвам, бавно отминавам,

потъвам в ежедневната тълпа.

Но пак да се завърна обещавам,

при желязната, загадъчна жена.

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??