Откровение

Aug 21, 2009, 12:22 AM

Poetry

1150 0 3

Ти ме откри... а аз те чаках толкова години...

Времето, уви, успя много да ми отнеме.

Бурята трънен венец ми изплете....

Кого да виня, себе си и ли боговете?

Къде е истината и каква е?

Ти знаеш ли я?

Аз и до сега гадая...

Затова, такава съм сега -

сянка от въздух, огън, вода и земя...

По водата ходя, вятърът ме гони,

в огъня изгарям на въпроси милиони...

Ще достигна ли до своята Итака,

ако знам, че никой не ме чака?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

liusito (Людмила Стоянова)

2010-02-28T00:26:16+02:00

Поздравления за стойностния стих.. Знай че талантът си проправя път дори и през най гъстите гори от съмнения. Той винаги изгрява като звезда и се издига до космоса, за да кара хората да гледат нагоре.
Не огасвай от бурите на ежедневието, продължавай да пишеш..
Optimistichno (Христина Маджарова)

2009-08-21T14:36:54+03:00

Браво! Много ми хареса творбата ти!
speihi (Катерина)

2009-08-21T10:23:29+03:00

Живей с надежда!Все някъде,някога....и теб някой чака!Поздрави!