Ти ме откри... а аз те чаках толкова години...
Времето, уви, успя много да ми отнеме.
Бурята трънен венец ми изплете....
Кого да виня, себе си и ли боговете?
Къде е истината и каква е?
Ти знаеш ли я?
Аз и до сега гадая...
Затова, такава съм сега -
сянка от въздух, огън, вода и земя...
По водата ходя, вятърът ме гони,
в огъня изгарям на въпроси милиони...
Ще достигна ли до своята Итака,
ако знам, че никой не ме чака?
© Любка Христова Все права защищены
Не огасвай от бурите на ежедневието, продължавай да пишеш..