Откровение

21 ago 2009, 0:22

Poesía

1113 0 3

Ти ме откри... а аз те чаках толкова години...

Времето, уви, успя много да ми отнеме.

Бурята трънен венец ми изплете....

Кого да виня, себе си и ли боговете?

Къде е истината и каква е?

Ти знаеш ли я?

Аз и до сега гадая...

Затова, такава съм сега -

сянка от въздух, огън, вода и земя...

По водата ходя, вятърът ме гони,

в огъня изгарям на въпроси милиони...

Ще достигна ли до своята Итака,

ако знам, че никой не ме чака?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

liusito (Людмила Стоянова)

2010-02-28T00:26:16+02:00

Поздравления за стойностния стих.. Знай че талантът си проправя път дори и през най гъстите гори от съмнения. Той винаги изгрява като звезда и се издига до космоса, за да кара хората да гледат нагоре.
Не огасвай от бурите на ежедневието, продължавай да пишеш..
Optimistichno (Христина Маджарова)

2009-08-21T14:36:54+03:00

Браво! Много ми хареса творбата ти!
speihi (Катерина)

2009-08-21T10:23:29+03:00

Живей с надежда!Все някъде,някога....и теб някой чака!Поздрави!