Сноват ли, сноват неуморно
из нашата мислена, сънна земя
контури без лик или форма –
отломки от истина, спомен и блян.
Сноват – непоканени гости –
в кипежа на своя живот немислим,
и всеки, когото докосна,
превръща се мигом във прах или дим.
Когато затворя клепачи,
изгубен из смели, но вяли мечти,
аз сякаш плътта им прозрачна
със пръсти, унесен, досягам почти. ...