Сноват ли, сноват неуморно

из нашата мислена, сънна земя

контури без лик или форма –

отломки от истина, спомен и блян.

Сноват – непоканени гости –

в кипежа на своя живот немислим,

и всеки, когото докосна,
превръща се мигом във прах или дим.

Когато затворя клепачи,
изгубен из смели, но вяли мечти,
аз сякаш плътта им прозрачна
със пръсти, унесен, досягам почти.
 

Когато затворя клепачи –

аз виждам тогава, че всъщност съм сам

и нищо, и нищо не значат

те – нашата истина, спомен и блян.