Ветрецът носеше приятен хлад.
В люлеещ стол почиваше Джепето.
Похапваше бисквитки с шоколад
и пийваше си бавно от кафето.
Но сякаш че кълвач дълбаещ с клюн,
по стълбите изтропаха крачета.
Пинокио влетя като тайфун.
Ужасно бе разстроено момчето:
– Ах, татко мой, коварен дървояд
намърдал се е в бедното ми тяло.
Същинска бормашина. Сякаш с яд
решил е, да ме изгризе изцяло. ...