VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
31.01.2021 г., 9:52 ч.

Относно Пинокио 

  Поезия » Хумористична
596 4 15

 

Ветрецът носеше приятен хлад.

В люлеещ стол почиваше Джепето.

Похапваше бисквитки с шоколад

и пийваше си бавно от кафето.

 

Но сякаш че кълвач дълбаещ с клюн,

по стълбите изтропаха крачета.

Пинокио влетя като тайфун.

Ужасно бе разстроено момчето:

 

– Ах, татко мой, коварен дървояд

намърдал се е в бедното ми тяло.

Същинска бормашина. Сякаш с яд

решил е, да ме изгризе изцяло.

 

Джепето скочи силно притеснен:

– Това е невъзможно! Имаш грешка.

От бук варен издялах те. За мен

навярно е реакция човешка.

 

Вибрации в гърдите щом трептят,

това са чувства на любов прекрасна.

И този виртуален дървояд

са точно те. Е, стана ли ти ясно?

 

– Дали това се случва, татко, с мен?!

В класа ни още няма друга кукла,

но който от любов е заслепен,

ми казват, все едно е праснат с тухла.

 

А може би... Но вътрешният глас!

Направо виждам се... Картина жалка.

Че вчера я поставиха при нас.

О, ужас! Влюбил съм се в закачалка!

 

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??