31 ene 2021, 9:52

Относно Пинокио 

  Poesía » De humor
705 4 15
Ветрецът носеше приятен хлад.
В люлеещ стол почиваше Джепето.
Похапваше бисквитки с шоколад
и пийваше си бавно от кафето.
Но сякаш че кълвач дълбаещ с клюн,
по стълбите изтропаха крачета.
Пинокио влетя като тайфун.
Ужасно бе разстроено момчето:
– Ах, татко мой, коварен дървояд
намърдал се е в бедното ми тяло.
Същинска бормашина. Сякаш с яд
решил е, да ме изгризе изцяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vasil Ivanov Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??