Nov 8, 2018, 9:46 AM  

Отрезвяване 

  Poetry » Love
564 6 15

Спряла се, в петък те гледах отвън,

с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.

В петък разбрах - ти не си в моя сън,

твърде си земен, различен от моите скици.

 

Само мираж бил неземно красив

цветният образ от мойта фантазия смела,

но се залъгвах, че с мен си щастлив,

в пристъп на обич неистова вяра поела,

 

Знаеш ли, в петък те гледах отвън,

с будни очи, на сърцето с прерязани жици.

Болка ме сряза прощална– не сън

спуснал се бе над прогледнали слепи зеници.

© Светличка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??