8.11.2018 г., 9:46 ч.  

Отрезвяване 

  Поезия » Любовна
552 6 15

Спряла се, в петък те гледах отвън,

с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.

В петък разбрах - ти не си в моя сън,

твърде си земен, различен от моите скици.

 

Само мираж бил неземно красив

цветният образ от мойта фантазия смела,

но се залъгвах, че с мен си щастлив,

в пристъп на обич неистова вяра поела,

 

Знаеш ли, в петък те гледах отвън,

с будни очи, на сърцето с прерязани жици.

Болка ме сряза прощална– не сън

спуснал се бе над прогледнали слепи зеници.

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??