Отприщи душата свойте вопли,
в раздиплената бледа ранина.
Денят въздиша с улиците топли,
в отронена, безплътна синева.
С надеждата ми стихнала в очите,
чувам, диша слънчевият град.
От улицата отговарям шеговито,
на старец закачлив и белобрад.
Върви дете със майка си, подскача
роптае нещо, викайки на глас.
Прииска му се, сякаш да заплаче,
но кученце пролайва във захлас. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up