25 ene 2023, 18:34

Отронен миг 

  Poesía
847 12 24
Отприщи душата свойте вопли,
в раздиплената бледа ранина.
Денят въздиша с улиците топли,
в отронена, безплътна синева.
С надеждата ми стихнала в очите,
чувам, диша слънчевият град.
От улицата отговарям шеговито,
на старец закачлив и белобрад.
Върви дете със майка си, подскача
роптае нещо, викайки на глас.
Прииска му се, сякаш да заплаче,
но кученце пролайва във захлас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??