Пак си е лято
И на облаци пак си е лято,
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее
и се сипе горещ летен хляб,
до насита ядем, и се смеем
на вълните сред синия рап.
Как го чакаме сутрин на плажа
да приседне до нас под чадър
и да крачи сред чайките важно
сред лъчи с цветове на бакър.
Само миг ни се струва, но мощен
като струя на влюбен вулкан,
а дими, ала лавата още
се разлива от летния кран.
Нека лятото, нека не свършва
сред душите порасли до вик
и сълзите с копнеж да избършем,
и се върнем в щастлив летен миг.
© Милена Френкева All rights reserved.
Свързани произведения
Есента почуква на вратата ми.
Облаците пъплят бавно, бавно,
а някак още синьо е в душата ми.
Наистина ли си отива лятото? ...
Comments
-
Изразих мнение за преекспонирането в изразни средства, защото съм го забелязала и в други твои произведения. Тук и "летния кран" ми създаде усещане за строителство ... Изтрий ми коментарите, ако пречат по някакъв начин. От тях не трупам дивиденти. Благодаря ти за разбирането, Милена!
-
Всеки има право на мнение
-
метафорите са в подкрепа на римите; "синия рап" и "летния хляб" не можах да си ги представя... на места излишно надвикване, на места - как да крача сред чайките... не ми допадна, съжалявам, коригирам си оценката, но мнението за този стих си остава
-
Благодаря, Нина за вдъхновението и добрите думи. Твойто лято събуди мойто
-
Благодаря ти, че си намерила вдъхновение при мен! И се е получило много красиво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
