И на облаци пак си е лято,
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее
и се сипе горещ летен хляб,
до насита ядем, и се смеем
на вълните сред синия рап.
Как го чакаме сутрин на плажа
да приседне до нас под чадър
и да крачи сред чайките важно
сред лъчи с цветове на бакър. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация