4 sept 2021, 22:22

Пак си е лято 

  Poesía
416 0 5

И на облаци пак си е лято,

и в дъжда пак остава любов,

и сред жегата –  светещо плато,

и насън си расте в огън нов.

 

В краткостта по-щастливо живее

и се сипе горещ летен хляб,

до насита ядем, и се смеем

на вълните сред синия рап.

 

Как го чакаме сутрин на плажа

да приседне до нас под чадър

и да крачи сред чайките важно

сред лъчи с цветове на бакър.

 

Само миг ни се струва, но мощен

като струя на влюбен вулкан,

а дими, ала лавата още

се разлива от летния кран.

 

Нека лятото, нека не свършва

сред душите порасли до вик

и сълзите с копнеж да избършем,

и се върнем в щастлив летен миг.

 

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Отива ли си лятото? Навярно.
Есента почуква на вратата ми.
Облаците пъплят бавно, бавно,
а някак още синьо е в душата ми.
Наистина ли си отива лятото? ...
  1148 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изразих мнение за преекспонирането в изразни средства, защото съм го забелязала и в други твои произведения. Тук и "летния кран" ми създаде усещане за строителство ... Изтрий ми коментарите, ако пречат по някакъв начин. От тях не трупам дивиденти. Благодаря ти за разбирането, Милена!
  • Всеки има право на мнение
  • метафорите са в подкрепа на римите; "синия рап" и "летния хляб" не можах да си ги представя... на места излишно надвикване, на места - как да крача сред чайките... не ми допадна, съжалявам, коригирам си оценката, но мнението за този стих си остава
  • Благодаря, Нина за вдъхновението и добрите думи. Твойто лято събуди мойто
  • Благодаря ти, че си намерила вдъхновение при мен! И се е получило много красиво!
Propuestas
: ??:??