В моите очи всичко се пречупва
и не мога да се освободя от моята черупка...
от едно боя се – да не съм прекалено уязвима,
защото прекалено пъти се виждах наранена.
Помогни ми, моля, опияни ме с твоята целувка,
прегърни ме силно, и ето, страхът ме напуска,
но остана ли за миг сама, сърцето
вика – „Той е с друга!„ и болката се изписа по лицето.
Отново онзи страх, че си грешка,
и че аз на съдбата съм просто пешка...
сякаш нямам избор, всичко е предопределено,
все аз и моето сърце да е наранено! ...