В моите очи всичко се пречупва
и не мога да се освободя от моята черупка...
от едно боя се – да не съм прекалено уязвима,
защото прекалено пъти се виждах наранена.
Помогни ми, моля, опияни ме с твоята целувка,
прегърни ме силно, и ето, страхът ме напуска,
но остана ли за миг сама, сърцето
вика – „Той е с друга!„ и болката се изписа по лицето.
Отново онзи страх, че си грешка,
и че аз на съдбата съм просто пешка...
сякаш нямам избор, всичко е предопределено,
все аз и моето сърце да е наранено!
Друг път разумът съвсем ме напуска
и от чувствата да съм зависима допуска.
Не мога и ден без очите ти да зърна
и в топлия им поглед да потъна.
Всяко докосване, всеки поглед, всеки жест
доказват любовта ти, и нямаш нужда от тест,
но пак едно в главата ми кънти –
„Не му се доверявай!„ – и от този глас ме боли.
С теб обаче всичко е като сън наяве,
прекалено съм влюбена и зависима даже!
Параноя от прекалено много любов,
докажи ми, че за мен на всичко си готов!
© Валерия Минева Todos los derechos reservados