В моите очи всичко се пречупва

и не мога да се освободя от моята черупка...

от едно боя се – да не съм прекалено уязвима,

защото прекалено пъти се виждах наранена.

Помогни ми, моля, опияни ме с твоята целувка,

прегърни ме силно, и ето, страхът ме напуска,

но остана ли за миг сама, сърцето

вика – „Той е с друга!„ и болката се изписа по лицето.

Отново онзи страх, че си грешка,

и че аз на съдбата съм просто пешка...

сякаш нямам избор, всичко е предопределено,

все аз и моето сърце да е наранено!

Друг път разумът съвсем ме напуска

и от чувствата да съм зависима допуска.

Не мога и ден без очите ти да зърна

и в топлия им поглед да потъна.

Всяко докосване, всеки поглед, всеки жест

доказват любовта ти, и нямаш нужда от тест,

но пак едно в главата ми кънти –

„Не му се доверявай!„ – и от този глас ме боли.

С теб обаче всичко е като сън наяве,

прекалено съм влюбена и зависима даже!

Параноя от прекалено много любов,

докажи ми, че за мен на всичко си готов!