Mar 4, 2017, 10:39 PM

Светулка вместо сърце 

  Poetry » Other
936 1 0
Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат.
Човек не искам да съм вече,
нека бъда птиче,
което е щастливо само от това,
че в дървесните пазви
изгреви надничат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??