tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
Oct 30, 2007, 8:35 AM

ПЕЧАЛ 

  Poetry
700 0 7
Дъждът валеше монотонно,
а сълзите сливаха се с него
и тихо капеха безропотно,
идвайки направо от сърцето.
В този пуст и черен ден –
почернил младите деца,
Животът бе неблагодарен
и отне им хубавата майчица.
Самотен остана и мъжът –
няма я любимата жена...
и заплиска още повече дъждът
в синхрон с безкрайната тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??