tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
30 oct 2007, 8:35

ПЕЧАЛ 

  Poesía
652 0 7

Дъждът валеше монотонно,

а сълзите сливаха се с него

и тихо капеха безропотно,

идвайки направо от сърцето.

 

В този пуст и черен ден –

почернил младите деца,

Животът бе неблагодарен

и отне им хубавата майчица.

 

Самотен остана и мъжът –

няма я любимата жена...

и заплиска още повече дъждът

в синхрон с безкрайната тъга.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??