Дъждът валеше монотонно,
а сълзите сливаха се с него
и тихо капеха безропотно,
идвайки направо от сърцето.
В този пуст и черен ден –
почернил младите деца,
Животът бе неблагодарен
и отне им хубавата майчица.
Самотен остана и мъжът –
няма я любимата жена...
и заплиска още повече дъждът
в синхрон с безкрайната тъга.
© Марина Стоянова Всички права запазени
Хубаво завършва
и заплиска още повече дъждът
в синхрон с безкрайната тъга.
доколкото може да се нарече Хубаво, де :|