Mar 8, 2018, 1:40 PM
Песничка за теб и мен
Макар и подир сто лета,
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе.
Пални свещената цигара.
Щастливи, думичките се роят.
Виж, хубавото как отново се повтаря.
Вън, пита се Мигът:
"какво му трябва на човека?!"
Аз знам - приятел като теб,
останалото случва се полека-лека.
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе.
Пални свещената цигара.
Щастливи, думичките се роят.
Виж, хубавото как отново се повтаря.
Вън, пита се Мигът:
"какво му трябва на човека?!"
Аз знам - приятел като теб,
останалото случва се полека-лека.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
