8 мар. 2018 г., 13:40
Песничка за теб и мен
Макар и подир сто лета,
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе.
Пални свещената цигара.
Щастливи, думичките се роят.
Виж, хубавото как отново се повтаря.
Вън, пита се Мигът:
"какво му трябва на човека?!"
Аз знам - приятел като теб,
останалото случва се полека-лека.
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе.
Пални свещената цигара.
Щастливи, думичките се роят.
Виж, хубавото как отново се повтаря.
Вън, пита се Мигът:
"какво му трябва на човека?!"
Аз знам - приятел като теб,
останалото случва се полека-лека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
