8 mar 2018, 13:40

Песничка за теб и мен 

  Poesía » Otra
1419 7 12
Макар и подир сто лета,
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе.
Пални свещената цигара.
Щастливи, думичките се роят.
Виж, хубавото как отново се повтаря.
Вън, пита се Мигът:
"какво му трябва на човека?!"
Аз знам - приятел като теб,
останалото случва се полека-лека.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

"Къде живее доброто" »

6 Puesto

Propuestas
: ??:??