8 mar 2018, 13:40

Песничка за теб и мен 

  Poesía » Otra
1262 7 12

Макар и подир сто лета,

и още толкова от вси сезони,

ще се опитва някой, като нас,

с прегръдка самотата да прогони.

 

Ела, за днешното кафе.

Пални свещената цигара.

Щастливи, думичките се роят.

Виж, хубавото как отново се повтаря.

 

Вън, пита се Мигът:

"какво му трябва на човека?!"

Аз знам - приятел като теб,

останалото случва се полека-лека.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

"Къде живее доброто" »

6 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??