Feb 10, 2010, 1:07 PM

Песничката на комина 

  Poetry » Other
741 0 7

Задуха есенният вятър.
И пак засвири през комина
оная песничка, която
е всяко бъдеще и минало.

И пак безименно ме вика,
безръко ме зове – натам! –
където с тъмното се свиква,
и всеки е добър. И сам.

Къде да тръгна? Как ще стигна?
Ще ти разправям догодина,
когато дойда да те викам
със песничката през комина.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??