10 feb 2010, 13:07

Песничката на комина 

  Poesía » Otra
739 0 7

Задуха есенният вятър.
И пак засвири през комина
оная песничка, която
е всяко бъдеще и минало.

И пак безименно ме вика,
безръко ме зове – натам! –
където с тъмното се свиква,
и всеки е добър. И сам.

Къде да тръгна? Как ще стигна?
Ще ти разправям догодина,
когато дойда да те викам
със песничката през комина.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??