10 февр. 2010 г., 13:07

Песничката на комина 

  Поэзия » Другая
744 0 7

Задуха есенният вятър.
И пак засвири през комина
оная песничка, която
е всяко бъдеще и минало.

И пак безименно ме вика,
безръко ме зове – натам! –
където с тъмното се свиква,
и всеки е добър. И сам.

Къде да тръгна? Как ще стигна?
Ще ти разправям догодина,
когато дойда да те викам
със песничката през комина.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??