Пианото пращи във центъра на сцената.

Пианото сподавено ридае

и мятайки искри, изгаря във стенание.

Минутите се бесят, секундите – разстрелват

 и времето изчезва във задкулисен мрак.

Пианото гори във центъра на сцената

 и струните се късат в такт.

На сцената – искри, пожар и музика,

 хаос, подреден от пламъка.

Изгаряща по-силна винаги е нотата,

по-истинска в жарта, във огъня.

Ясно е едно – и ний ще изгорим,

ще разпилеем прах по сцената.

Ще я изметат  грижливо и ще я изхвърлят,

щом напълно спре кръвта във вените.

И ние ще изчезнем бавно и напълно,

като пиано в зала с малко публика,

 но дали в смъртта ще глъхнеме безмълвно,

или по струните ни ще трепери музика?