Пианото пращи във центъра на сцената.
Пианото сподавено ридае
и мятайки искри, изгаря във стенание.
Минутите се бесят, секундите – разстрелват
и времето изчезва във задкулисен мрак.
Пианото гори във центъра на сцената
и струните се късат в такт.
На сцената – искри, пожар и музика,
хаос, подреден от пламъка.
Изгаряща по-силна винаги е нотата,
по-истинска в жарта, във огъня.
Ясно е едно – и ний ще изгорим, ...