krasnoarmeec
43 results
Блясъка в очите на вълка
е по-червен дори от кръв човешка
и от подпалени огньове във нощта,
от роза алена във нощ гореща.
А воят му във нощната мъгла ...
  679 
Спомените, оставени далече назад,
понякога обичат да се връщат,
да пият пак от наш'то здраве,
със настоящето да се ръкуват и прегръщат.
Споменът ни, оставен далече, ...
  664 
ВЪРХЪТ
К. Косев и А. Ахмедов
Там земята е нищожна там и времето стои.
Там минутите се стапят и земята се руши.
Там не цъфват вече вишни и тревата не расте, ...
  788 
Животът търси брегове...
Разкъсвайки вериги стоманени,
изплитайки килими от трева,
животът кръстосва морета
и търси като кораб брега. ...
  582 
Пианото пращи във центъра на сцената.
Пианото сподавено ридае
и мятайки искри, изгаря във стенание.
Минутите се бесят, секундите – разстрелват
и времето изчезва във задкулисен мрак. ...
  711 
Цигарата все още пуши,
дими прогорливо в ръката...
Зареян, погледът се свлича -
като съсирек кръв, размазан по стената.
Една мечта пред мене се съблича, ...
  782 
Някой по следите ми върви,
върви сред дебри необятни.
Вятър брули го, дъждът вали,
звездите крият лицата си златни
зад облачно черни воали, ...
  597 
100 хиляди брези – гробище зловещо.
До всяка труп сега стои.
Изваяни като че ли от мрамор,
стоят 100 хиляди брези.
Точно под краката ми, с куршуми ...
  640 
Едва ли във стиха ще се излея сполучливо,
молитвата ми пак ще се окаже твърде дълга
и все тъй тягостна ще да звучи, плачлива,
изпълнена със горест и със парлива болка.
В молитвата ми пак години ще се вплитат, ...
  655 
Къщите на село заспали са отдавна,
в дворовете огньовете догарят.
Сено мирише от старата плевня.
Вълци във горите обикалят.
Обичах да ги слушам всяка вечер, ...
  574 
Споменът се губи черен
като петното туш,
удавено сред мътната вода
и споменът изчезва бавен,
изплъзва се от моята ръка, ...
  644 
  5205 
Като че ли от тука съм минавал,
като че ли отдавна е било
когато тука съм заставал,
вперил надалеч око.
Като че ли тогава съм те виждал, ...
  625 
„Денят е тъй тъмен,
когато си в гроба.
Там вижда се блясък
на мъртви очи.
Там (бързо забравен) ...
  707 
Разстреляха го пред тухлена стена.
Май беше сряда срещу четвъртък.
Същата вечер той беше се молил
над някакъв вехт свитък.
Ниско привел над него глава, ...
  725 
Лежа на пода със окървавени мисли,
с убити без пощада мечти
във стая със червени пръски
по мътно-белите стени.
Рафтовете гледат със презрение, ...
  646 
  1693 
Мой утрешен ден!
Изглеждаш толкова скучен,
че чак от скука по лицето ми има сълзи.
Защо си толкоз студен и ледено неподвижен?
Защо няма кой да те разтопи ...
  633 
  1617 
1940
Когда погребают епоху
надгробный псалом не звучит.
Крапиве, чертополоху
украсить ее предстоит. ...
  1261 
Като картини от недалечното минало,
във време непочувствано, а отминало,
ще спрат безлюдните улици
с желание в нелепост изстинало.
И ние, забравили спомена, ...
  711 
Ако искам, ще приема даденостите
и няма да повярвам на словата,
започващи с поредната вълна
от дълбините на лъжата!
Ако искам, ще забравя сутринта ...
  833 
Изчезва сънят в безплътно пространство,
изяден от черна, непрогледна тъма,
погълнат от нечие жадно гърло,
изгубен във черно, хвърлен в нощта.
Изчезват мечтите в тясната стая, ...
  733 
Пак ли, скитнико?
Отново ли сбърка пътя?
Пак ли дойде, блуднико?
Пак ли се изцапа света?
Пак ли ще отмиеш греховете, ...
  635 
Пилигрими
Покрай гробища и барове,
през лета и зими,
през песни и стонове,
вървят по света пилигрими. ...
  854 
  2300 
  1682 
  2338 
  2842 
  1328 
  1619  12 
  1171 
  1233 
  1327 
Попей, приятелю, преди да си отида,
запей, постой минута още,
постой... и после можеш да заминеш,
а аз все тук ще си остана.
Хвърли изцапаната пушка, ...
  686 
Какво ли виждаш, когато ме погледнеш -
човек или изчадие... протъркан лик?
Какво говори твоето съзнание -
красива песен... или гробен вик?
Дали си мислиш ти за мене ...
  607 
Ако успея да стана по човечен и от човека
и щорите на лъжата пред мене да махна,
ще съм постигнал не целта, а идеала,
ще съм постигнал аз всичко и повече даже.
Ако когато пропадам, намеря опора. ...
  647 
Очите ми днес по-слабо ще светят.
Ръцете пък - немощни ще бършат кръвта.
Глас силен до късно ще стене:
"Загубих те, зная, но не мога така".
Днес няма да слушам какво ми говорят ...
  702 
Поредният ден на листа се събира -
поезия просто и поезия проста.
Една буква, а колко много променя
и колко е проста, и колко е сложно.
Неправилна дума... Или не на място. ...
  613 
Нощта тъй черна и спокойна.
Нощта, обвита в черен плат.
По роклята и черна пък мъниста -
звезди сред диплите искрят.
Покани ме със мрачните си ласки ...
  692 
Random works
: ??:??